Желатин
Желатинът (на френски: gélatine) е прост белтък, получаващ се при хидролизата на колагена от животински кости или хрущяли, варени във вода. Той е лесно разтворим във вода, като получените разтвори имат склонност към сгъстяване в желе. Степента на разтворимост е пропорционална на температурата на водата. Оптимална температура за разтваряне на желатин е от 42 до 60 °C. Не е желателно разтварянето да става при по-висока от 60 °C температура – тогава той губи свойствата си.
Класифициран е като хранителна добавка с номер E441.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Желатинът намира приложение във фотографията, хранително-вкусовата промишленост, в текстилната промишленост, като лепило и др.[1]
Състав, хранителна стойност и медицинско приложение[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че желатинът в сухо тегло е на 98 – 99% протеин, той има по-ниска хранителна стойност от много други източници на протеин. Желатинът има особено високо съдържание на заменимите аминокиселини глицин и пролин (т.е. онези, които човешкият организъм може сам да произвежда), докато в него липсват незаменими аминокиселини (т.е. онези, които човешкият организъм не може сам да произвежда). Той не съдържа триптофан, ниско е съдържанието на изолевцин, треонин и метионин. Приблизителният аминокиселинен състав на желатина включва: глицин 21%, пролин 12%, хидроксипролин 12%, глутаминова киселина 10%, аланин 9%, аргинин 8%, аспартамова киселина 6%, лизин 4%, серин 4%, левцин 3%, варин 2%, фенилаланин 2%, треонин 2%, изолевцин 1%, хидроксилизин 1%, метионин и хистидин <1% и тирозин <0,5%. Стойностите варират, особено онези с по-малко съдържание, в зависимост от източника на суровината и технологията на производство.[2]
Желатинът е една от малкото храни, които причиняват обща загуба на протеин, ако се превърнат в изключителна съставка на хранителния режим. През 60-те години на 20 век няколко души умират от недохранване в резултат на популярните по онова време течни протеинови диети.[3]
Въпреки това десетилетия наред желатинът е изтъкван като добър източник на протеин. За него се твърди също, че укрепва косата и ноктите.[4] От своя страна, човешкият организъм произвежда големи количества от протеините, открити в желатина.
Някои руски изследователи изказват следното мнение относно някои пептиди, открити в желатина: „Пептидите на желатина увеличават съпротивителната реакция на стомашните мукозни мембрани към етанол и въздействие на стрес, намалявайки двойно размера на язвата.“[5]
За желатина се твърди също, че осигурава здравината на ставите. Според академично изследване, спонсорирано от производители на желатин,[6] приемането на желатин успокоява ставните болки в колената и подобрява гъвкавостта при спортисти.[7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ РБЕ
- ↑ Stevens, P.V. Unknown // Food Australia 44 (7). 1992. с. 320 – 324. Архивиран от оригинала на 2005-08-29. Посетен на 20 октомври 2010.
- ↑ What was wrong with those old „Liquid Protein“ Diets // 30 юни 2009.
- ↑ www.waningmoon.com, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223233830/http://waningmoon.com/nails/faq.shtml, посетен на 20 октомври 2010
- ↑ Gelatin Treats Ulcer // Medical News Today. 22 август 2006.
- ↑ www.gelita.com
- ↑ Pearson, David. Gelatin found to reduce joint pain in athletes // Архивиран от оригинала на 2010-10-24. Посетен на 2010-10-20.